Тромбоцити – малки клетки от кръвта, които играят ключова роля в хемостазата.
Тяхната дисфункция може да доведе до различни наследствени и придобити нарушения на кръвосъсирването. Те също участват в развитието на тромби в контекста на атеросклероза, патологичен процес, свързан със значителна заболеваемост и смъртност, главно чрез миокарден инфаркт и инсулт.
Какво представляват тромбоцитите
Тромбоцитите са най-малките кръвни клетки, обикновено около 2 μm в диаметър и без ядра, със средна продължителност на живота от 7 до 10 дни при хората. Тромбоцитите са признати за първи път като играещи роля в хемостазата преди повече от 100 години от италианския патолог Giulio Bizzozero и е постигнат значителен напредък в изясняването на тяхната роля в хемостазата и тромбозата по време на 20-ти век с помощта на техники на светлинна микроскопия. Съвсем наскоро усъвършенствани техники като електронна микроскопия и имунофлуоресценция позволиха много по-подробен анализ на ултраструктурата на тромбоцитите и функция.
Тромбоцити – структура
Тромбоцитите се образуват чрез фрагментирането на мегакариоцитите в костния мозък. Мегакариоцитите се дублират в костния мозък, без да се делят, което води до производството на наистина големи клетки. В тези клетки органелите се организират в отделни области, които в крайна сметка ще се превърнат в отделни тромбоцити, разделени от мрежа от инвагиниращи (нагъващи се) плазмени мембрани.
Тромбоцитите циркулират в кръвта в дискова форма, но претърпяват значителни структурни промени след активиране, медиирано от актин и миозин в цитоплазмата. Тромбоцитите се трансформират от дисковидни форми в компактни сфери с дендритни разширения, които позволяват адхезията (привличането) на тромбоцитите.
Тромбоцитите са безядрени клетки, но съдържат РНК, рибозоми, митохондрии и други компоненти, които са важни за осъществяването на функцията им. Има три различни вида тромбоцитни гранули
- α-гранули: най-разпространените и най-големи секреторни гранули. Те съдържат повечето тромбоцитни фактори, участващи в хемостазата, включително р-селектин, фактор на фон Вилебранд и фибриноген;
- плътни гранули: най-малките гранули, които се виждат на електронна микроскопия като плътни тела. Те съдържат ADP (аденозин дифосфатен рецептор) и серотонин, както и високи нива на калций;
- лизозоми: съдържат хидролитични ензими, включително кисела фосфатаза и арилсулфатаза.
Отворена каналикуларна система, образувана от дълбоки повърхностни мембранни инвагинации, улеснява секрецията на гранули. Тази система също има ключ роля в транспорта на мембранните рецептори, което им позволява да се групират, да стабилизират местата за адхезия на тромбоцитите и да усилват сигнализирането.
Функция на тромбоцитите
Тромбоцитите имат решаваща роля в образуването на тромби и хемостазата. Тромбоцитите циркулират в кръвта в неподвижна дисковидна форма, но могат да се активират при контакт с увредени стени на кръвоносните съдове. След увреждане на кръвоносен съд, вещества в открития извънклетъчен матрикс, като колаген и фактор на фон Вилебранд, могат да се свържат с повърхностните рецептори на тромбоцитите. Така те ще се залепят към местата на нараняване и рецепторното свързване ще доведе до активирането им.
Тромбоцитите претърпяват структурна трансформация в този момент и започват да секретират съдържащото се в гранулите, за да насърчат агрегацията на тромбоцитите и образуването на тромбоцитни тапи. Активираните тромбоцити освобождават фактори като ADP, тромбоксан А2 и тромбин, които могат да насърчат активирането на други близки тромбоцити чрез положителна обратна връзка.
Активиране също води до повърхностна експресия на гликопротеин IIb-IIIa. Този протеин се свързва с фибриногена, което позволява кръстосано свързване на тромбоцитите и медиира тромбоцитната агрегация. Последната промяна по време на активирането е експресията на фосфатидилсерин, който генерира отрицателен заряд върху повърхностите на тромбоцитите. Този отрицателен заряд позволява на комплексите от фактор на кръвосъсирването да се сглобяват на повърхността като част от реакцията на вторичната хемостаза.
Горните процеси в крайна сметка водят до производството на тромб: структура, образувана от агрегирани, активирани тромбоцити, комбинирани с мрежа от фибрин и уловени еритроцити и левкоцити. Този тромб възстановява структурната цялост на увредената съдова стена и предотвратява загубата на кръв, докато съдът зараства.
Има допълнителни нарастващи доказателства за ролята на тромбоцитите при възпалителни и имунни реакции. Установено е, че антитромбоцитните лекарства влияят на имунитета и дори могат да намалят смъртността, свързана с инфекция и сепсис.
Тромбоцити – норма
За нормален брой на тромбоцитите се счита всяка една стойност варираща от 150 000 до 450 000 тромбоцити на микролитър кръв. Наличието на повече от 450 000 тромбоцити се свързва със състояние, наречено тромбоцитоза. Ако стойността е по-малка, то това състояние се характеризира като тромбоцитопения. Броят на тромбоцитите може да се измери чрез обикновен кръвен тест (ПКК – пълна кръвна картина).
Клинично значение
Разбирането на функцията и патофизиологията на тромбоцитите е от съществено значение при диагностицирането и управлението както на нарушения на кръвосъсирването, така и на патологично образуване на тромби.
Въпреки че нарушенията на тромбоцитите могат да доведат до прекомерно кървене, важно е да се отбележи, че броят на тромбоцитите обикновено трябва да бъде драстично намален, преди да започне спонтанно кървене. Нормалните нива на тромбоцитите при възрастни са между 150 до 350×10^9/L, но спонтанно кървене често не настъпва, докато броят на тромбоцитите не падне под 10×10^9/L.
Антиагрегантните медикаменти обикновено се използват при лечението на атеросклеротична коронарна артериална и мозъчно-съдова болест. Например аспиринът води до необратимо инхибиране на ензима циклооксигеназа, който играе роля в образуването на тромбоксан.
При пациенти с иначе нормална тромбоцитна функция аспиринът води до умерено повишаване на риска от кървене, но употребата му е широко разпространена поради ефективността му както при лечението, така и при превенцията на миокарден инфаркт и инсулт. Други лекарства, като клопидогрел, блокират PY212 ADP рецептора. Гликопротеин IIb-IIIa рецепторните блокери като ептифибатид и тирофибан също са изключително ефективни антитромботични средства, но носят риск от значителна тромбоцитопения.
Източници и използвана литература: